Eдин  интересен цитат от Георги Лозанов:

…затова много се плаша от натурализмите. И не използвам такива думи. Единствената дума, с натуралистичен рефрен, е думата „дупе“, и даже „дупенце“, която употребявам - заради аспержите. Когато си поръчваш аспержи, винаги е важно да кажеш „да са им свежи дупенцата“. Иначе ти дават обикновено замразени и ако не са им свежи „дупенцата“, можеш да се разправяш със сервитьорите. Ако не казваш тази дума и той те пита: „Е, добре, какво им е?“ – ти трябва да мрънкаш нещо: „Абе, не са много хубави. Не са много пресни.“ Вместо да кажеш: „А! Не са им свежи дупенцата.“ И заради това се научих да казвам тази дума. Не използвам други натуралистични думи. Живот и здраве, след две години ще стана на 50 и мисля за 50-тата си годишнина да въведа още една-две мръсни думи в речника си. Но трябва и кастинг. Чудя се кои. Не съм решил още.

Много странно ми става когато моя история спечели литературен конкурс. Това е все едно Барак Обама да спечели нобелова награда за мир (момент - той наистина спечели нобелова награда за мир). Представете си ме в контекста на всички останали кандидати. Вярно, и аз и те пишем, но май общите неща се изчерпват до там.

Това важи и за всички писатели, които харесвам: Кърт Вонегът не може да се сравнява с останалите фантасти, нито пък Рей Бредбъри, въпреки марсианските хроники. Стивън Кинг все още го включват в доста сборници с ужаси, но в разказите му има нещо, което го отличава от всички останали (нали затова името му е толкова разпознаваемо). Марк Твен - него дори не знам в коя категория да го сложа - дали при хумористите, или при юношеските приключенски романи (а да не говорим, че в последните му творби има мисли, на които и Ницше би завидял).

Сега да се върнем пак на литературните конкурси - повечето участници в тях наистина вярват, че победата значи нещо. Като Росен Василев - преди време бях писал критичен коментар на една негова статия, при което той реши, че си изкарвам яда, понеже “ме е бил” в литературен конкурс. Сякаш това, че няколко човека са преценили че едикойси разказ е по-добър от друг, означава че това наистина е така. Да, при посредствените писатели винаги можеш да кажеш кой е по добър. Но при добрите - смешно е дори да ги сравняваме.

Всъщност нямам против литературните конкурси. Те са забавни, и винаги е хубаво да стигнеш до още малко публика. Но намирам за доста смешно когато някой се смята за добър писател, само защото е спечелил няколко от тях. Истинското признание за човек като мен, за човек, който създава не е редакторът на “Литературно Списание” да ми каже “Твоят текст се доближава по стилистика до бла-бла-бла”.
Истинското признание е когато някои от вас, моите читатели ми каже “Това което пишеш ми харесва.” И това е.

П.П. Абстрахирайки се от всичко казано до момента, ако приемем че сте жури на литературен конкурс, кой ще изберете:

Оскар Уайлд или Тери Пратчет?

Майкък Крайтън или Стивън Кинг?

Харуки Мураками или Рей Бредбъри?

Винаги съм мечтал да си направя телевизонно шоу с това заглавие. А иначе,тук публикувам последните търсения под формата на въпроси към Google, довели до този сайт, които не са отговорени. Ще се опитам да отговоря сега:

“какво означава дървен философ”

Човек, който се опитва да оспори очевидни неща. Такъв като мене

“каде се намират черните рози”

Във въображението ни. В природата няма вид рози, които са черни (май има много тъмно червени, ама те не се броят )

“нийл постман”

Един от любимите ми изследователи в областта на медиите. Доста е повлиян от Маршал Маклуан, но неговите изследвания са доста по-конкретни и разбираеми. Най-добрата му книга май е Amusing ourselves to Death.

“страха в библията”

Страха в Библията е застъпен предимно в стария завет и е заклеймен от Исус в новия. Като цяло християнството е религия, основана на положителни чувства, като любов и сплашването е заложено предимно в църквата като институция - институцията и религията се различават доста.

“как да разбера колко съм тъп”

Понякога си проличава. Аз лично имах едно life altering experience, след което разбрах истината за интелекта ми, за първи път. Това е интересна история ама, такова… ше ви я спестя.

“как да получа прозрение”

Прозренията са в общия случай, допир с неосъзнатото - неща, които винаги сте знаели дълбоко в себе си, но нещо ви  пречи да кажете на глас. Според Фройд, несъзнателното се отключва при няколко занимания:

• Стимуланти (алкохол, и наркотици - не прекалявайте)
• Сънища  (сънищата често са проекция на неосъзнатото)
• Секс (в това отношение нямам много инфо)
• Хумор (Този ми е любимия - най-безболезнен е.)

“основната идея в Алиса в страната на чудесата”

Тази книга всъщност проектира нашия свят, чрез измисления такъв.  Тя отразява неговата хаотичност и непредсказуемост.

“кариера в банка”

Един приятел бачка от около година - парите са средна работа. Възможностите за развитие са големи, но трябва много постоянство и сериозно отношение.

“умни мисли за тъпи хора”

Сещам се за една на Марк Твен: “Никога не казвай истината на тези, които не заслужават да я чуят”.