Този пост е първия от серия тийзъри, която съм запланувал, към моята новела “Не се страхувайте”.
Философа
Тъй като древногръцкият философ Сократ не е написал нито един ред през живота си (защото не е харесвал написаното слово) ние можем да си правим изводи за личността му единствено, от диалозите на неговия ученик Плато и от комедията “Облаците” която е написана от Аристофан. Но тъй като диалозите на Плато никога не са се водили, реално (просто по това време философите са се опитвали да обхванат повече гледни точки като структурират мислите си, под формата на диалог с друг човек), а комедията на Аристофан ни дава толкова информация за Сократ, колкото последния епизод на Саут Парк за Том Круз, ние спокойно можем да кажем, че за Сократ знаем, че нищо не знаем. Но тъй като той е е умрял преди две хиляди и няколко години, май няма особено значение какъв е бил наистина. Важен е обрaзът, който е останал от него.
А образите, всъщност са два. Единият е Мислителят, описан от Плато, който сякаш излиза от човешката си обвивка за да разгледа света в неговата цялост (с който Сократ остава в историята), и Клоуна, описан от Аристофан, размътващ мозъците на младите (заради който го убиват).
Както споменах, Сократ е умрял преди няколко хиляди години. Но неговият образ се наслагват малко или много върху всеки, който:
- Не си мисли, че е твърде наясно с нещата.
- Не го устройва да не е наясно въобще.
- Обича да задава въпроси.
- Не се притеснява, че не знае техните отговори.
И в днешно време такова поведение са приема повече негативно, отколкото позитивно. Хората обичат да се чувстват умни, но когато слушат някой по-умен от тях, се чувстват тъпи. А и днешния живот е толкова пълен със стрес е, че последното, което ни трябва е някой дърдорко, от чиито слова няма да извлечем никаква полза.
Ключовата дума, при осъждането на философите е полза. Какво произвежда философията? Улеснява ли живота ни, прави ли ни по-щастливи? Ами тогава какъв е смисъла от нея…
…попита Инженера
Инженера
Плато е бил ученик на Сократ. А най-известния ученик на Плато се е казвал Аристотел, и е бил един от основоположниците на това, което по-късно ще се нарича наука.
В началото науката и философията, имат обща цел - да ни помогнат да опознаем света, но я постигат с различни способи - науката си поставя за цел да систематизира това познание, и да създаде от него база, над която може да се надгражда с времето. И както можете да се уверите от теглото на средностатистическия учебник, тя наистина се надгражда стабилно.
В един момент (всъщност в продължение на много години) науката сменя фокуса си, и се отправя в посока, която тотално я разграничава от философията. Започва да се съсредоточава върху използването на познанията за практически цели. И тази нова посока се отъждествява с професията на инженера. Също както философът, нженерът разсъждава логично. Но същевременно, той е неговата тотална противоположност. Инженерът не е води от морални подбуди. Той не се замисля, дали това, което прави е добро или зло ( дали човекът, който е изобретявал телевизията, си е представял каква информация може да се разпространява през нея. Или какво би се отразило неговото изобретение на обществото). И всеки инженер знае, че ако измислиш нещо революционно и иновативно, ти си свършил своята работа и хората ще ти отдадат дължимото, дори и името ти да е Михаил Калашников.
Инженерите вършат работа (ако не вярвате, вижте някоя класация на най-високоплатените професии). Но имат ли цел? Себедоказване? Прогрес заради самия прогрес? Или заради чувството на властване над технологията и света, който ни заобикаля?
И може ли въобще да властваме над света?
Общото между философа и инженера - и двамата са малко меланхолични, и двамата не се вписват в масата, и в повечето случай не се харесват и взаимно. Но и двамата са ми много симпатични. Затова избрах да базирам на тях протагонистите на моята първа новела, озаглавена “Не се страхувайте.”
Там те се изправят пред общия им най-голям враг (и приятел) Неизвестното…
