Разказът ми УДАРЪТ влезе в миналия брой на Лайт и  се оказа доста успешен. И  като се има предвид за колко време го скалъпих, със сигурност не е заради художествената му стойност - заради журналистическата ще да е. Последните ми два разказа (УДАРЪТ и СТАЯ 404, който също ще публикувам там) даже оформят нова посока на работа - искам да пиша някаква версия на гонзо журналистика, но свързана със обикновените събития по новините. Искам да изследвам начинът по който новините влияят на нас, на обикновените хора, които никога няма да влязат там. Малко е тъпо, че се забивам само в една тема (медии) , но от друга страна тази тема е колкото обширна, толкова и важна.

Това е днес де - може утре да ми хрумне нещо тотално различно.

…Откакто обстоятелствата го бяха принудили да стане престъпник, Пешо Якия избягваше да говори за музикалния си вкус с колеги. Но истината беше, че той харесваше Мадона още от края на детството си (всъщност, с изпълнението си на “Like a Virgin” на наградите на MTV през осемдесет и четвърта, тя изигра ключова роля за края на детството му – когато песента почна, той беше все още момче, но когато свърши, беше вече мъж). Дочети разказа.

Няколко изпаднали бандити планират да направят състояние като извършат огромен обир по време на концерта на Мадона. Но един от тях е голям фен на певицата и се чуди дали да участва, и дали идеята е етична. Публикувано в Лайт (more…)