НОМЕР ДВЕ
December 2nd, 2009Двама приятели, които са си поставили за цел да станат най-добрите в света на ски. Едва когато почти са успяли осъзнават, че най-добрия може да е само един…

Двама приятели, които са си поставили за цел да станат най-добрите в света на ски. Едва когато почти са успяли осъзнават, че най-добрия може да е само един…
Колегите от блога за литература “Първи впечатления от последно прочетено” публикуваха ревю на моя ebook “Швейцарсконо ножче”.
супер кратка криминална история във формат на електронна книжчица, обаче имаше място и за средство/възможност/мотив, и за заподозрени, и за любимата ми изненада на края, която не се обяснява (цялото ревю).
(feel free to share it)
Преди време написах една малка книжка, която се разпространяваше на хартия, и напоследък ми хрумна, че вие, моите интернет читатели, може въобще да не сте чули за нея. Нека поправим тази грешка:
“Швейцарското ножче” е историята на импулсивния и своенравен детектив Крис, който разследва един по-особен случай - смъртта на най-добрия му приятел. Жанрът е криминале, но има и типичните за останалите ми разкази перипети…
Млад мъж, най-накрая успява да си уговори среща с момичето на своите мечти, и се опитва да направи добро впечатление, като я кани в най-елитния софийски ресторант. Докато се опитва да направи добро впечатление, една разказана от чистача на ресторанта история за беден шивач, който се опитва да впечатли много богато момиче го карат да преосмисли своето виждане за собствената му ситуация. (Публикувано в Лайт) (more…)
Няколко изпаднали бандити планират да направят състояние като извършат огромен обир по време на концерта на Мадона. Но един от тях е голям фен на певицата и се чуди дали да участва, и дали идеята е етична. Публикувано в Лайт (more…)
Две момчета, които нямат какво да правят, затова се заседяват на един ъгъл и оглеждат колите около тях. Едното прави нещо неочаквано, което може да ги вкара в големи проблеми. (За всички които са били деца в края на 90-те)
Впоследствие от Капитал Лайт ми го публикуваха, под друго заглавие - илюстрацията е яка. (more…)
Историята на три жени, които имат доста странен начин на забавление. (more…)
Докато се връщах от работа, много ми се допика. И тъй като бях доста далече от нас (също и от Макдоналдс), се вмъкнах в първото срещнато заведение, за да ползвам кенефа.
- Мога ли да използвам тоалетната? - Когато влязох, установих, че аз съм единствения човек в залата, който не е облечен с бяла риза.
Четири сервитьорки, ме гледаха, все едно очакваха скоро да си сваля шапката и да почна да врънкам хората да пускат стотинки в нея.
- Извинете, мога ли да използвам тоалетната? - Обърнах се към една от тях.
- Два лева.
- Моля?
- Срещу два лева можете да я ползвате. - Явно високата класа на заведението се беше отразила и на тази услуга (която на повечето места е безплатна).
Инстинктивно бръкнах за портфейла ми, но сякаш някаква невидима сила ме спря.
- А за колко мога да се изпикая на витрината ви? - Попитах. Сега тя беше изненадана. - Безплатно, нали?
Тя ми се извини и ме заведе до тоалетната.
Вътре в кенефа вентилацията работеше с пълна пара, и имаше няколко ароматизатора, но въпреки това се усещаше едва доловим мирис на лайна.