Доста интересно documentary на BBC, което се занимава с опитите на учени да стигнат до научно обяснение на това, как функционира света, и за техния провал в това начинание.  То проследява живота на четирима човека, които са посветили живота си на познанието, и показва как парадоксите в логиката, и факта, че с науката на практика не може да се докаже нищо със сигурност, са пагубни за психиката им.

Идеята, която ме интересува, беше възприемането на науката като заместител на религията. Много хора (включително учени) очакват от науката да им предложи  ясно и точно обяснение, за това как функционира света, и те наистина “вярват” в научни теории, като големия взрив и теорията на еволюцията. Над тази идея разсъждавам и в моята новела “Не се страхувайте”.

(Новелата е завършена, но има още много работа по редакцията на текста, а аз съм мързелив).

Напоследък започвам да се замислям за онези, книги, които висим да четем до три през нощта. Дали това, че една книга е зарибяваща е задължително плюс?

Отначало: трилърите и криминалетата винаги са ми харесвали, както сигурно си личи и по моите разкази, и никога не съм бил на мнение, че те са по-малко стойностни от книгите от останалите жанрове, нито по-малко дълбоки, поучителни и т.н. Нещо повече - въздействието е много по-силно, когато си прочел всичко на един дъх, отколкото ако получаваш по порцийка всеки ден. И за да те държи книгата в напрежение, не е задължително да е изпълнена с преследвания с коли, престрелки и едноизмерни злодеи. Напрежението може да идва и от самата идея на книгата. Тогава, както казват американците, удоволствието е гарантирано.

Но има и едно друго нещо, което забелязах, когато разлиствах “Съпругът” на Дийн Кунц  - докато съспенсът се увеличаваше започвах да прехвърлям страниците все по-бързо, и в един просто спрях да чета, и започнах само да разлиствам страниците, само колкото да следя действието. Сякаш исках да си инжекнирам цялата история като ампула адреналин.

Свърших книгата за един ден, но пропуснах много моменти, някои от които сигурно са били доста добри. Което не е хубаво.

Винаги съм мечтал да си направя телевизонно шоу с това заглавие. А иначе,тук публикувам последните търсения под формата на въпроси към Google, довели до този сайт, които не са отговорени. Ще се опитам да отговоря сега:

“какво означава дървен философ”

Човек, който се опитва да оспори очевидни неща. Такъв като мене

“каде се намират черните рози”

Във въображението ни. В природата няма вид рози, които са черни (май има много тъмно червени, ама те не се броят )

“нийл постман”

Един от любимите ми изследователи в областта на медиите. Доста е повлиян от Маршал Маклуан, но неговите изследвания са доста по-конкретни и разбираеми. Най-добрата му книга май е Amusing ourselves to Death.

“страха в библията”

Страха в Библията е застъпен предимно в стария завет и е заклеймен от Исус в новия. Като цяло християнството е религия, основана на положителни чувства, като любов и сплашването е заложено предимно в църквата като институция - институцията и религията се различават доста.

“как да разбера колко съм тъп”

Понякога си проличава. Аз лично имах едно life altering experience, след което разбрах истината за интелекта ми, за първи път. Това е интересна история ама, такова… ше ви я спестя.

“как да получа прозрение”

Прозренията са в общия случай, допир с неосъзнатото - неща, които винаги сте знаели дълбоко в себе си, но нещо ви  пречи да кажете на глас. Според Фройд, несъзнателното се отключва при няколко занимания:

• Стимуланти (алкохол, и наркотици - не прекалявайте)
• Сънища  (сънищата често са проекция на неосъзнатото)
• Секс (в това отношение нямам много инфо)
• Хумор (Този ми е любимия - най-безболезнен е.)

“основната идея в Алиса в страната на чудесата”

Тази книга всъщност проектира нашия свят, чрез измисления такъв.  Тя отразява неговата хаотичност и непредсказуемост.

“кариера в банка”

Един приятел бачка от около година - парите са средна работа. Възможностите за развитие са големи, но трябва много постоянство и сериозно отношение.

“умни мисли за тъпи хора”

Сещам се за една на Марк Твен: “Никога не казвай истината на тези, които не заслужават да я чуят”.

Разказът ми УДАРЪТ влезе в миналия брой на Лайт и  се оказа доста успешен. И  като се има предвид за колко време го скалъпих, със сигурност не е заради художествената му стойност - заради журналистическата ще да е. Последните ми два разказа (УДАРЪТ и СТАЯ 404, който също ще публикувам там) даже оформят нова посока на работа - искам да пиша някаква версия на гонзо журналистика, но свързана със обикновените събития по новините. Искам да изследвам начинът по който новините влияят на нас, на обикновените хора, които никога няма да влязат там. Малко е тъпо, че се забивам само в една тема (медии) , но от друга страна тази тема е колкото обширна, толкова и важна.

Това е днес де - може утре да ми хрумне нещо тотално различно.

Крис запали един дебел джойнт, докато Стършела подреждаше фигурите. Двамата играеха всяка седмица от близо три години и май само на тях не им правеше впечатление, че Стършела винаги печели. Често им викаха „Крис, откажи се най-накрая!” Или „Стършел, не ти ли писна да играеш срещу тоя?” , но те не разсъждаваха така. Топове и пешки се мърдат, по дъската, появяват се и изчезват, и след малко всичко започва пак. Не е нужно да си гросмайстор за да знаеш това. Радостта от победата и тъгата от загубата са краткотрайни. Единствения начин да си щастлив докато играеш, е да обичаш самата игра.

Ето и няколко думи по темата, от лектор на конференцията TED.

Казват, че за да успееш трябва да имаш добри идеи. Не е точно така.  Спомнете си всичките пъти, когата сте чували “Много хора си мислят, че това идва от (име на известен автор), но всъщност първия, който му е хрумнало е (име, което никога не сте чували)”. И обикновено е така. Аз имам собствена теория за това (както и за всичко останало, между другото), и съм готов да я споделя с вас.

Ако хората, отговорни за разпространението на една идея са показани под формата на пирамида, то в нейния връх стои новаторът.  Човек, който живее, работи, и обикновено умира в уединение, необременен от законите на обществото - той не знае какъв е начина, по който “трябва” да се прави, и всъщност успява да измисли по-добър. Човек, който остава неразбран до, смъртта си, защото не може да представи идеята си, така че тя да разгърне пълния си потенциал.

После, идеите са хванати от малко хора,  които също са много иновативни, но въщевременно здраво стъпили на земята - комерсиализатори. Това са хора, които виждат какво е направил новатора, и нещо в главата им прищраква - осъзнават пълния потенциал на тази идея. И го използват - печелят пари,  стават известни по цял свят. Те са хора, които разбират чужди идеи, почти толковадобре, колкото техните. Не се притесняват да използват чужди хрумвания, защото знаят, че идеята сама по себе си не струва нищо - важна е реализацията.

Накрая идеята стига  до една по-малко мислеща, но  много по-многочислена група - последователите . Те са хора, които нямат търпението и отдадеността да се съсредоточат над идеите. Те се занимават с много неща, и се нагаждат към ситуацията.  В резултат на техните “репродукции” идеята се разпространява още повече, докато се стигне до момента, в който всички вече я знаят.

Тогава тя стига и до поредния мълчалив особняк, който да използва нея, и още такива идеи, за да направи нещо наистина ново. И да стане следващия новатор.

“Никога не започвам да пиша история, когато знам как ще завърши.”
Хората ме гледат много странно, като им кажа това. Особено посредствените писатели - те за това са посредствени де.
Затова и жените не пишат хубави книги - твърде много мислят за бъдещето.
Не мога да разбера хората, които правят планове, за след десет години. Иде ми да ги питам: Ама откъде знаеш, че след десет години ще можеш да постигнеш това? Откъде знаеш, че въобще ще си жив? И дори всичко е ОК, откъде знаеш, че ще го искаш, все още? Или просто животът ти ще е като сюжетите на онези холивудски филми, в които разбираш кой за кой ще се ожени, още преди да са почнали?
Съсредоточи се върху това, което става сега. Истински яките неща стават сега, без да си ги планирал, и без да си готов. А когато му дойде времето, ще намериш начин да се справиш с проблемите. Както аз винаги успявам да си завърша историите. Истинските истории започват ей така, като новата ми. С две момчета, които нямат какво да правят.

Това е и основната мисъл в този нанищонеприличащ текст - не мисля че има смисъл да слагаш начало на нещо, когато предварително знаеш какъв ще е края (по същата причина и няма да гласувам, хе-хе).

Изведнъж ми хрумва, че ние хората живеем в два  свята:

Единият е света в който ние сме създали. Всичко за този свят го има във вестниците, книгите, учебниците… Всеки ден виждаме кадри от там по новините. В този свят можете да станете всичко, което искате да станете. Младите хора имат целия живот пред себе си, старите имат зад себе си един достоен живот.

Там, хората желаят това, което други хора притежават. И винаги, когато някой пожелаве нещо, той има начин да го придобие, подражавайки на действията на човека, който преди това го е придобил. И тъй като в този свят всеки желае нещо, всеки подражава на някой. Там подражанието е единственото нещо, което е останало на хората. Там никой не е истински, там всеки подражава.

Вторият свят - истинския свят. Там се пренасяме, за няколко минути след тежък работен ден. Там сме докато спим, докато сме под влияние на наркотици, докато бягаме за живота си, или докато срещаме смърта на наши близки, и усещаме, че колкото и да сме слушали за това, мозъкът ни не може да приеме факт, как някой вчера го е имало, а днес го няма. Дам… Този свят е едно загадъчно, мистериозно място, където нещата се случват, и никой не казва как и защо. Там никой не ти казва,какво правиш, и никой няма право да те съди, заради това, което си направил. Пренасяйки се там, ние губим миналото си и бъдещето си. Губим всичко, освен себе си.

Хората се страхуват от този свят. Те губят почва под краката си, когато се срещнат с безграничното му величие. Всяко нещо, което се случва там, те се опитват да изобразят, обяснят, категоризират, като си мислят, че с това то ще изчезне. Но то все още е там.

Винаги ще бъде.

Is it just me, или напоследък всичко върви с главата надолу? Никой не знае какво предстои, хора се самоубиват защото са си загубили работата, а американците, и покрай тя всички останали, се надяват, че Барак Обама ще ги спаси. Ето какво мисля аз по въпроса, в новата ми историика - Хепиенд:

Вестниците наричаха Джон Готи „човекът, който купи света на разпродажба”.

Той беше един от най-богатите хора в света още преди да направи четирийсет. И благодарение на една внезапна финансова криза която му даде възможност да изкупи всички акции на своите конкуренти, почти на безценица, Готи придоби една трета от активите от световната финансова борса – горе долу една четвърт от всички пари на света.

Доста добре за човек без средно образование. More

На дъното съм, хора!

Работя като интелектуална версия на общ работник.

Умен бачкатор.

По-добре да бях тъп шеф.