Има такива книги, за които не можеш да кажеш нищо лошо, ако се страхуваш да не те обвинят в лош вкус.

Аз обаче не се страхувам…

Повечето от класиката ми харесва, но сред шедьоврите има и такива книги, които въобще не знам какво правят там.  Защо, ще разберете от тези блицревюта:

Хемингуей - Старецът и морето - Така и не разбрах каква е идеята на това.

Орхан памук – Бялата крепост - Диалогът липсва, сюжета и персонажите не са нищо особено - нобеловите награди за литература са като оскарите за киното.

Фройд – Психоанализата - Браво на човека – сега остава всички немци да се прегледат, и да ги затворят в лудницата.

Патрик Зюскинд – Парфюмът - Виж предишното.

Едикойси дьо сенд Екзюпери – Малкия принц - Като дете ми се стори недовършена - сега като се замисля, това май е най-доброто и качество.

Луис Карол – Алиса в страната на чудесата - Бих я дал на детето ми, за да го убедя да не взима наркотици. (Иначе е интересна)

Иван Вазов – Под игото - Първият български роман, и толкова - май все още сме под игото на тая книга (въпреки, че според една моя теория, всъщност почти никой не я е чел).

Конрад – Сърце в мрака - Има много силни пасажи - надявам се след десетина години да имам нерви да я довърша.

Илия Троянов - Светът е голям и спасение дебне отвсякъде - Литературният свят е голям, и по-качествени книги дебнат отвсякъде.

Селинджър - Спасителят в ръжта - През цялото време се чудех „Кога най-накрая ще започне действието”.

Блогът ми съществува вече от няколко месеца, и на него няма нито едно ревю на книга. Защо ли? Ами и аз не знам - не съм се сетил може би. Ето сега ще компенсирам:

Интересен е, ама от мен -  палец надолу. Въпреки, че ми е един от любимите режисьори, Финчър не се е справил да пресъздаде историята на Скот Фицджералд.

Основната идея за разказа идва от една мисъл на Марк Твен, който  казва, че е жалко че най-хубавите години на живота са в началотo, а най-лошите в края. Скот Фицджералд успява да напише разказ, който показва истинската дълбочина на тази реплика  (която както и доста други реплика на Марк Твен е много по-дълбока, отколкото изглежда.) Историята е за човек, който се ражда като старец и по време на живота си се подмладява. Във филма обаче фокуса е изместен върху любовната история + семейните драми между Бенджамин и баща му, и като цяло сюжета е малко преебан.

Филмирането на такава история май няма как да се получи - нещо като цялата втора половина от “Парфюма”. Този роман е  нефилмируем.

Дано да има такава дума.

Според мен, след като са направили филм от този род, режисьорите и продуцентите трябва да излязат и да се извинят на публиката, завършвайки с “Абе не стана - по добре прочетете книгата.”

Но въпреки това, гледането на филма ми подейства доста вдъхновяващо. През една от по-мудните сцени ми дойде идея за нов разказ. Гореща е, казвам ви - Ще го публикувам тук като го завърша.