Posts tagged ‘култура’

Хитоми Канехара - Обици и Змии (ревю)

April 27th, 2009

Блогът ми съществува вече от няколко месеца, и на него няма нито едно ревю на книга. Защо ли? Ами и аз не знам - не съм се сетил може би. Ето сега ще компенсирам:

Хитоми Канехара напуска семейството си и училище на 15, за да се отдаде на писане и “Обици и змии” е нейния дебют. Това е почти всичко, което се знае за нея. В интервютата с нея, тя не разкрива почти нищо за миналото си, по същия начин, по който миналото на героите на книгата й остава преднамерено скрито.За Хитоми можем да съдим предимно по мислите на главната героиня на книгата й, Луи:

Луи принадлежи към субкултурата когал, която е японскa интерпретация на модата на Парис Хилтън и Бритни Спиърс, залагаща на перхидрола, секса и безразборното харчене. Тя се запознава с пънкаря Ама, и е впечатлена от езика му, който е срязан на върха, подобно на змийски. Луи решава, че и тя иска да си среже нейния, и така започва връзката между двамата. Той е влюбен в нея, тя - обхваната от твърде голям нихилизъм за да чувства каквото и да е. С развитието на историята, тя започва да се вижда и с един от приятелите на Ама – Шиба Сан, без да се смущава от садистичните му наклонности…

„Обици и змии” е история за тъмната страна на младостта, със всичките сексуални фантазии, насилие, нихилизъм и безнадеждно лутане.

От социална гледна точка (защото според мен успеха на книгата е по-скоро социално явление, отколкото литературно) „Обици и змии” е манифест на днешното поколение, от втората част на осемдесетте години. „Всеки, който е бил млад в днешна Япония, изпитва същата степен на отчаяние като героите ми” казва авторката. И няколкото милиона читатели на книгата й кимат утвърдително, присъединявайки се към този. Протест без кауза. Но за това, по-долу…

От литературна гледна точка, книгата впечатлява със стила си. Болезнена откровеност и простота на изказа, пресъздават много добре възрастта в която човек все още не е възприел, (или „не са му наложени”, ако предпочитате) социалните норми и ограничения на зрелостта. Сюжетът обаче, е оставен на заден план, липсва и развитие на персонажите (никой герой не прави нищо, което да е неочаквано за читателя), а края е предвидим. Малкия обем (120 страници) донякъде компенсира тези минуси, но не може да компенсира липсата на есенция на историята, която започва като манифест, и завършва… ами никак.

Обици и змии всъщност няма начало и край. Тя е просто парче от живота на едно объркано момиче. Едно красиво, по свой начин, но малко зле изрязано парче.

Няколко думи от KRS ONE

April 16th, 2009

The Obama Deception e леко скучноват конспиративен филм. Основната идея - Обама е марионетка, която разиграва повредния сценарии.

Един от най-добрите моменти беше интервюто с един от хората, които съм слушал (в пряй и преносен смисъл) още от дете - KRS ONE:

Издръжливостта е това, което ти осигурява победата. … Джордж Вашингтон е загубил почти всяка битка в която е участвал. Но той е издържал! Той е издържал повече от Британците, и така е победил. Издръжливост.”

Цялото интервю

Ревю: Странния случай на Бенджамин Бътън

February 16th, 2009

benjiИнтересен е, ама от мен -  палец надолу. Въпреки, че ми е един от любимите режисьори, Финчър не се е справил да пресъздаде историята на Скот Фицджералд.

Основната идея за разказа идва от една мисъл на Марк Твен, който  казва, че е жалко че най-хубавите години на живота са в началотo, а най-лошите в края. Скот Фицджералд успява да напише разказ, който показва истинската дълбочина на тази реплика  (която както и доста други реплика на Марк Твен е много по-дълбока, отколкото изглежда.) Историята е за човек, който се ражда като старец и по време на живота си се подмладява. Във филма обаче фокуса е изместен върху любовната история + семейните драми между Бенджамин и баща му, и като цяло сюжета е малко преебан.

Филмирането на такава история май няма как да се получи - нещо като цялата втора половина от “Парфюма”. Този роман е  нефилмируем.

Дано да има такава дума.

Според мен, след като са направили филм от този род, режисьорите и продуцентите трябва да излязат и да се извинят на публиката, завършвайки с “Абе не стана - по добре прочетете книгата.”

Но въпреки това, гледането на филма ми подейства доста вдъхновяващо. През една от по-мудните сцени ми дойде идея за нов разказ. Гореща е, казвам ви - Ще го публикувам тук като го завърша.

Относно живеенето в собствен свят.

January 23rd, 2009

2227464175_195b5bd3f1

Повечето хора ми казват, “Ти си от друга планета.” ,”Ти живееш в свой собствен свят.” Не ги разбирам тия реплики. Защо ли? Защото всичко, което правят хората е да си изграждат свой собствен свят за да живеят вътре в него:

Приятели: Ако сте здраво стъпил на земята какво ви пречи да общувате с който и да е около вас? Факт е, че не можете. С някои хора дори не говорите един език, нищо, че живеете на един вход разстояние. Ето защо се опитвате да се обградите с определени хора, с които да ходите на определни места и да правите определени неща. И независимо дали ходите на кръчма, на кино, да гледате мач и така нататък, вие сте щастливи с тези хора защото имате собствено място, собствени теми на разговор и собствени занимания. Предпоставка да се почувствате в свой собствен свят.

Вкус: Хората никога не се задоволяват с това, което всички останали харесват. Затова има независимо кино, алтернативна музика, ъндърграунд медии, забутани по безистени клубове и ресторанти. Казвате “Е, това място се развали - всички почнаха да ходят там.”Какво ви пречи, че всички ходят там? Пречи ви това, че вие май не харесвате много много повечето хора и дълбоко в себе си, искате да сте единствения.

Разделение: Не знам защо всеки е убеден, че ако го няма него земята ще спре да се върти, и бог ще слезе за да каже на хората “Момчета, това беше.” Средният човек е убеден, че е най-добрия, че неговата раса е най-качествената, че хората от неговия град, и от неговата държава са най-читави, а другите дса я тъпи, я грозни… Според едно доста интересно психологическо изследване сред американски студенти, почти деветдесет процента от хoрата смятат, че са над средното ниво на интелигентност. И съм сигурен, че когато прочетохте последното изречение една част от вас си каза: “Да, тия Американци са много тъпи. А аз наистина съм над средното ниво.”

Пари: Защо всички ги искат? Парите са само начин да уголемите своя собствен свят. Парите са само възможност да употребявате по-често думата “Моя”. Моята кола, моята компания, моята къща.

Всеки си мечтае да стане богат, и да има къща с голям двор. И най-важното - висока ограда, която да скрива всичко, което не е “мое”.