Много е странно когато хора, които почти не те познават, всъщност имат много по правилно впечатление за мен, от тия, които се водят близки. Преди малко  говорих с колеги  по работа и се отплеснахме в така наречения small talk (типичен за съботни работни дни). Разговора се въртеше около “проблеми”, и някой спомена, “Александър със сигурност няма никакви проблеми”. Тогава един колега, който почти не ме познаваше изтърси следното:

“Да, той няма проблеми - той ги създава.”

Не се сещам някой да ме е определял по-добре

Използвайки  и моите 22 годишни наблюдения (на 22 съм), направих характеристика на двата най често срещани стереотипи на глупави хора:

Прости

• Това са хора, за които си мислят, че всичко на тоя свят може да се обясни със сто думи.
• Ако кажат нещо и не ги разберат, продължават да повтарят същата фраза.
• Не четат книги - могат да гледат филми  “Същото е, ама научаваш историята по-бързо.”
• Мислят, че четенето на книги “не е готино”, и че ако са интелигентни “никое момиче няма да ги погледне”.
• За тях е важно какво казваш, а не как го казваш.
• Не четат теория, а направо действат.

Смятат, че “Всъщност всичко е много просто.”

Софистицирани

• Повечето изречения, които използват са сложни съставни, с подчинени обстоятелствени.
• Не вярват в бог, защото си мислят, че “Всичко на този свят може да бъде обяснено с елементарна логика.”
  
• За тях е важно как говориш, не какво казваш.
  
• Четат книги, и си въобразяват, че това ги прави по-интелигентни от останалите.
• …но всъщност не могат да включат кафеварката без да прочетат упътването.
• Според тях “В света цари простотия, и интелигентните хора са дискриминирани.” (И като казват “интелигентните хора” те имат предвид себе си).

Какво е общото между двете групи:

• Не можеш да ги убедиш в нищо.
• Те дори няма да говорят с теб ако не си един от тях.
• Мислят, че хората от другата група са тъпи (и са прави).

По мотиви от уникалното есе Education as a painkiller на Нийл Постман.

Сега разбрах за какво са редакторите - за да привеждат в ред интервюта с такива като мен. Цивилизовани и в каноните на медията.

От Капитал Лайт ми взеха интервю. И изрязаха половината от него.  Това е пълната версия. С болд съм отбелязал нещата, които явно не се нравят на редакторите:

Какво мислите за „Голямото четене”? Идеята е свежа, ама не мисля, че ще изпълни целта си. Хората няма да почнат да четат повече, само защото са гледали някакво предаване за литература по телевизора. За да стане това, те трябва първо да изключат шибания телевизор. (те го поправиха на “проклетия телевизор”)

Коя е „вашата” книга, която липсва в класацията? Не искам да се правя на умен – има много книги, които си струват но не са в подбора на там-който-е-правил-подбора, но не съм някой университетски професор, за да го допълвам. На читателите на Лайт: няма да ви кажа едно заглавие на книга, което така и така ще забравите като хвърлите списанието (или си избършете задника с него, защото се е свършила тоалетната хартия). Вместо това: просто четете. Прочетете книгата преди да сте прочели името на автора. Четете всяка книга, която ви попадне. Ако не ви харесва - хвърлете я и почнете следващата.

Какво означава четенето за вас, кога то стана важно за вас и започна да ви вълнува? Четенето е лично преживяване.  Когато слушаш музика крайния резултат зависи от това какъв инструмент е ползван, с кой е писал текста, кой е мастерирал записа. При филмите има стотици хора, всеки със свои идеи. Но когато четеш книга, ти възприемаш точно това, което автора е написал. Между вас няма нищо.Освен това, четенето е единственото изкуство, което не е напълно опорочено от желанието да се правят повече пари. (това пък си нямам идея защо са го махнали)

Кога и къде четете най често? В обедната почивка на едно канапе по средата на офиса. А, и в тоалетната. (Да явно е недопустимо да се чете в тоалетната)

Как ви се струва класацията до момента? Трудно ми е да отговоря, защото не съм чел повечето от книгите там, а някои дори не съм чувал. Май има голяма разлика между книгите, за които хората гласуват, и тези, които седят на нощното им шкафче.

Кои книги подкрепяте и защо тях ? Не са се класирали -„Мизъри” на Стивън Кинг, „Хроника на Птицата с Пружина” на Харуки Мураками (въпреки, че беше малко монотонна на моменти), „Младите лъвове” на Ъруин Шоу, всичко на Марк Твен… Но книгата, която май беше най-подходящия победител се казва „451 по Фаренхайт”. В нея се описва точно това, което става в момента: „Правят се резюмета на книгите. И после резумата на резюметата и така докато смисъла им напълно се изгуби.” (не можах да намеря точния цитат) Това обобщава отношението на хората към „Голямото Четене” и въобще към литературата. „Ще видя коя книга е спечелила, ще се насиля да я прочета и ще се почувствам много умен от факта.” По-добре да бяха дали парите за преводи и печат на нови книги, вместо да издухват прахта от старите.

Искам само да добавя нещо: В това Голямо Четене попаднах на едно 13 - 14 годишно дете, което говореше, как книгите на Томас Ман са променили живота му. Готов съм да се гръмна, ако има 13 годишно дете, което да разбира книгите на Томас Ман.

По време първата кампания на НДСВ ми беше много странно защо в името на партията, по плакатите и навсякъде другаде наричат царя  “Симеон II”, сякаш верно се гласи за цар, а не за премиер. Разбрах отговора веднага щом разбрах и фамилията му: “Сакскобургоцки” - явно от предизборния щаб са решили, че това чуждестранно име може да отблъсне българските избиратели.

Четири години по-късно ние  избрахме  “Георги Първанов” (имам предвид ние българите, аз не съм гласувал за тоя). Помня че  точно като четох статията, в която пишеше, че той е спечелил, се споменаваше, че второто му име е “Седефчов”. Тоест, баща му се казва “Седефчо” - още едно име, което си заслужава да се скрие, този път по различни причини. Също не знаех и, че жена му се казва “Зорка” ама това не знам дали са го крили умишлено (ако не са - трябвало е).

И днес, сигурно месец след като американците избраха Барак Обама, разбрах второто му име:

Хюсеин

“Общо взето” е израз създаден  от интелектуалци, за интелектуалци - неговата цел е да прикрие некомпетентността на човека който го употребява.

Какво  значи “общо взето”?

Нищо.

Ако не ви мързи, можете да го слагате преди всяко ваше твърдение:

Общо взето днес е хубав ден.

Общо взето външната ни политика се води доста немарливо.

Общо взето картофите са на привършване.

Смисълът е същия, ама като добавим “общо взето” изглеждаме някак си по-умни, нали? Сякаш не гледаме едностранчиво, сякаш  се замисляме и за другата страна на въпроса.

И освен това има по-малка вероятност да сбъркаме:

Общо взето птиците летят. (С такова изказване няма шанс да каже някой, че си некомпетентен, дори и да не знаеш за съществуването  на такива животински видове като пингвина и щрауса)

Или при по-абстрактни изказвания:

Общо взето българите сме крадливо племе. (Сега дори ако някой ти каже: “Не е вярно, нивото на кражбите в България е по-ниско от средното за Европа” и ти даде още десет смислени аргумента, които оборват тезата ти, ти можеш да отговориш: “Така е, брато, ама ти не ме разбираш. Казвам само, че общо взето сме крадливо племе).

Забелязал съм, че има много такива изрази - звучат умно, а всъщност са много глупави. Точно като хората, които ги употребяват.

Повечето хора ми казват, “Ти си от друга планета.” ,”Ти живееш в свой собствен свят.” Не ги разбирам тия реплики. Защо ли? Защото всичко, което правят хората е да си изграждат свой собствен свят за да живеят вътре в него:

Приятели: Ако сте здраво стъпил на земята какво ви пречи да общувате с който и да е около вас? Факт е, че не можете. С някои хора дори не говорите един език, нищо, че живеете на един вход разстояние. Ето защо се опитвате да се обградите с определени хора, с които да ходите на определни места и да правите определени неща. И независимо дали ходите на кръчма, на кино, да гледате мач и така нататък, вие сте щастливи с тези хора защото имате собствено място, собствени теми на разговор и собствени занимания. Предпоставка да се почувствате в свой собствен свят.

Вкус: Хората никога не се задоволяват с това, което всички останали харесват. Затова има независимо кино, алтернативна музика, ъндърграунд медии, забутани по безистени клубове и ресторанти. Казвате “Е, това място се развали - всички почнаха да ходят там.”Какво ви пречи, че всички ходят там? Пречи ви това, че вие май не харесвате много много повечето хора и дълбоко в себе си, искате да сте единствения.

Разделение: Не знам защо всеки е убеден, че ако го няма него земята ще спре да се върти, и бог ще слезе за да каже на хората “Момчета, това беше.” Средният човек е убеден, че е най-добрия, че неговата раса е най-качествената, че хората от неговия град, и от неговата държава са най-читави, а другите дса я тъпи, я грозни… Според едно доста интересно психологическо изследване сред американски студенти, почти деветдесет процента от хoрата смятат, че са над средното ниво на интелигентност. И съм сигурен, че когато прочетохте последното изречение една част от вас си каза: “Да, тия Американци са много тъпи. А аз наистина съм над средното ниво.”

Пари: Защо всички ги искат? Парите са само начин да уголемите своя собствен свят. Парите са само възможност да употребявате по-често думата “Моя”. Моята кола, моята компания, моята къща.

Всеки си мечтае да стане богат, и да има къща с голям двор. И най-важното - висока ограда, която да скрива всичко, което не е “мое”.