Уточнение: Въобще не слушам поп музика, нито си направих труда да правя рисърч, но има един казус, който искам да обсъдя с вас - случаят с Миро от Каризма. Общо взето написах това долу само за да се забавлявам, не го приемайте насериозно:

Първия си хит на Каризма беше много успешен и парчето се въртеше на толкова места, че не виждам как човек, който има какъвто и да е социален живот  може да се измъкне без да го е слушал, поне пет шест пъти. Но както се казва в Библията - това беше добро. В смисъл че децата, които съставляват основната публика на този тип музика, се радваха,  Диджеите по дискотеките също бяха щастливи, че има какво да въртят по БГ партитата, които бяха модерни по това време (not any more), и дори и аз се радвах, че имаше малко разнообразие на поп фолка, който ни залива отвсякъде, и въобще формата беше успешна. Малко беше тъпо, че цяла година след този успех, те не издадоха нищо, но после пуснаха нова песен  (тоя път си спомням името - “Колко ми липсваш” май беше), и отново имаха успех.

В този случай всеки нормален изпълнител, би се заел за работа и би издал албум. В крайна сметка нали за това се правят тия клипове - за да добиеш известност, която в последствие да се отрази на продажбите и участията ти. А и всеки човек, който се занимава с нещо сериозно би трябвало да очаква с нетърпение момента, в който продукта, който той създава ще се търси.  Но вместо да се хванат на работят, Каризма, продължиха да мързелуват и да издават по една песен на година, докато накрая втръснаха на всички (същото правят и Ъпсурт в момента).

Бележка: Българските изпълнители, които не пеят поп фолк, непрекъснато се оплакват, че тяхната музика не се слуша - еми хора, започнете да я издавате - после може и някой да започне да си я пуска.

По новините смътно чувам, че дуетът Каризма се разделят, а Миро (както установих от един плакат, който половин час трябваше да изстъргвам от входната врата на блока ми), беше издал албум, който носеше името Омиротворен. Може и да греша, но фактът, че въпреки популярността на Миро, нито една песен от албума не е стигнала до мен,  ме кара да смятам, че тавата е пълен боклук.

С изключение на една песен, в която той партнираше на Анелия, никога не съм виждал Миро да пее.  За сметка на това го видях  повече пъти отколкото исках да говори глупости по медиите. Но разбира се, за него е напълно нормално да говори глупости, при положение, че основната тема, по която би трябвало да е компетентен - самата музика - отсъстваше.

Горните обстоятелства, както и неговата реакция ми позволяват  твърдо да заключа че Миро е напълно умопобъркан. Мимолетния успех от предишното му творчесто очевидно е довел до ненормално вдигане на самочувствието. Неуспехът на соловата му кариера му е докарал стабилен когнитивен дисонанс - или иначе казано конфликт, между това, което той мисли за себе си (че е много талантлив), и това, което другите мислят за него (че не струва, когато е сам). Тази невроза е резултирала в остър случай на шизофрения, или иначе казано, по същия начин, по който някои хора си въобразяват, че са Исус Христос, или Наполеон, Миро си въобразява, че е най-добрия български поп изпълнител.

А че той се мисли за такъв е пределно ясно, от решението той да представлява България за смятания от повечето българи, за най-елитнен музикален конкурс - Евровизия. Това решение ме накара да се запитам: Как и кой  реши, че точно Миро ще ни представя там?, и което е по важно: Кой изпълнител би се навил да участва в този фарс? В моите представи един нормален човек (особено такъв, който не е имал самостоятелна песен, която да е станала хит)  в тази ситуация, би казал - “Изчакайте малко, защо не дадем шанс и на други талантливи млади хора в България да се изявят? Защо не направим вътрешен конкурс, както правят всички останали страни,  и  ако го спечеля отивам, ако публиката се спре на друг изпълнител, аз ще се присъединя към избора й.”

Провала е добър повод за човек да се върне на земята и да преосмисли своите цели и способности. А пълния провал ( в случая Миро бешена две места разтояние от него) - да му покаже, че е време да се откаже и да се захване с нещо друго.  Но тези неща не важат за Миро, както и за останалите хора, които са изгубили допирни точки с реалността, тъй като те са способни да заблуждават себе си и да проектират събитията в мозъъка си по начин, който най-добре ще захрани делюзионалните им идеи:

“Единственото, на което разчитах обаче, беше чудо от Бога… Това винаги е било политически вот. Съжалявам, че не направихме още по-силно медийното присъствие на България . Не разполагахме с достатъчно пари…”

(Бележка: Регламентът на Евровизия не ни позволява да гласуваме за изпълнителите от собствената ни страна, така че медииния шум в България няма как да допринесе за успеха нашия кандидат.)

“Страната ни се нуждае от позитивен пи-ар”, каза още Миро. “Винаги съм смятал, че има два вида победители - първите са морални, а вторите са тези, които историята помни…”, завърши той, допълвайки, че въпреки вота, феновете в Осло пеят именно “Ангел си ти”.

Причината да пиша тази статия е че страната ни, и целия свят за съжаление, е пълен с хора като Миро. Хора, които лъжат себе си толкова убедително, че има и други хора, които им се хващат. Не се ли наблюдава това явление и при всички останали хора, които са известни  и уважавани? Може би. Но някои от тях поне имат реални постижения, което не може да се каже за Миро.