Cheers.  Това е откъс от причината да не пиша нищо в блога напоследък - моята почти завършена първа новела:

- А ти какво правиш тук? - Мирко попита рязко.

- Дойдох да те питам нещо.

- Подиграваш ли ми се пак?

- Не, виж, един въпрос ме мъчи от години…

- Какъв?

Любопитния се помъчи да докара сериозен тон:

- Защо огледалото обръща образа по хоризонталата, но не и по вертикалата?

- Ами, сигурно е защото… - Снежната топка започна трескаво да разсъждава. - Защото…

Любопитния ужасно обичаше да тормози Мирко, като измисляше такива logical fallacies. Нерешими задачи, пред които Снежната Топка се чувстваше глупав. С даването на задачи, които нямат решение беше единствения начин да нервираш Мирко. И Любопитния беше единствения, който беше достатъчно умен, да може да измисли такива задачи. Той се забавляваше като го правеше. Още повече се забавляваше, като гледаше как Мирко се мъчеше да ги реши.

Беше странно, че не се разбират защото и двамата бяха доста интелигентни, и двамата ми бяха приятели, и двамата бяха изроди, както отбеляза оня стар съученик в сауната. Но същевременно снежната Топка беше толкова логичен и аналитичен, а Любопитния, толкова разхвърлян… Те бяха малко като образите в огледалото.Еднакви, но по някаква нелогична причина - напълно противоположни.

Още от: Александър Катев, Не се страхувайте, откъсчета