Млад мъж, най-накрая успява да си уговори среща с момичето на своите мечти, и се опитва да направи добро впечатление, като я кани в най-елитния софийски ресторант. Докато се опитва да направи добро впечатление, една разказана от чистача на ресторанта история за беден шивач, който се опитва да впечатли много богато момиче го карат да преосмисли своето виждане за собствената му ситуация. (Публикувано в Лайт)

На първа среща не трябва да правиш глупости. На жените не им е ясно, че всеки мъж ги прави, понякога и че ще им се наложи, да ги търпят ако искат да имат връзка с някой, но първата среща е един вид социален тест. Един вид: ”Ако не можеш да издържиш една вечеря, без да се държиш като прасе, не ставаш за мой приятел”. Така мислят жените. Точно затова се издразних, когато без да искам си полях бялата риза с червено вино, още на първите пет минути от вечерята. При това в ресторант като този…

- Извинявай, идвам ей сега. - Аз й казвам, и се запътвам към тоалетните. Ако се виждахме за втори път, и двамата щяхме да се посмеем със случката. Ако се виждахме примерно за десети път, тя щеше да каже „спокойно скъпи, ще го изпера, като се приберем”. Но ние се виждахме за първи път, при това с много убеждаване от моя страна, за това наистина искам да направя  добро впечатление на това момиче.

Пред тоалетната ме посреща усмихнат възрастен мъж с разхлабена вратовръзка, който топи парцала в кофата и се приготвя да го пльосне на пода, за да изчисти тоалетната сигурно за стотен път тази вечер. Изглежда отекчен. Той ми се усмихва, аз също му се усмихвам, и продължавам напред.

- Заето е. - Той ми казва. – И ше ти препоръчам ако си на зор да си намериш друго място.

- Защо?

- Влязоха мъж и жена… – Той казва заговорнически. - Мисля, че правят секс.

- Секс в тоалетните? Това не е ли елитен ресторант?

- Е колко да е елитно… - Той се поглежда в огледалото.

- Цяла София говори за него…

- Слушай сега. - Той казва важно. - Айде ще ти разкажа, една история за това колко е елитно това място. И като цяло колко са елитни местата и жените…

Оглеждам се, премислям вариантите още веднъж, и накрая взимам решение.

Айде казвай.

* * *

- Значи, имаше едно момче, дет се запознах с него преди време. Колкото тебе горе долу. Та той беше шивач по професия. Шиеше предимно рокли за такива, елитни дами. Изглеждаше, че си харесваше работата, и сигурно е добър в нея. Или поне знаеше много - нонстоп ми надуваше главата с кройки, шевове, коприни-моприни. Ама проблема бил, че от всичко това не падали много кинти. Материалите са скъпи, ама труда е евтин. Та нашия човек си вършел работата като хората. Съвестно, бих казал, колкото странно да изглежда това в днешно време. Вече се бил примирил, че няма да кара S класа, и всичко било тип-топ. И тогава срещнал жената, за която иде реч, която…

Тук той запецва в средата на изречението, сякаш не може да намери правилните думи.

- Която е много красива, предполагам? - Опитвам се да подскажа.

- Не, виж… Нали си забелязал, че хората като разказват история винаги дават някакви техни си преувеличени интерпретации. Ако разказваш каква риба си хванал, обикновено е толкова голяма, че не се е побрала в багажника. Ако разказваш как си пребил някой, той обикновено е някаква комбинация между Брус Лий и Бойко Борисов. Мен никога не ме е бивало в тая част, и за това няма да ти говоря такива глупости. Но ще ти кажа едно. Първо: виждал съм я няколко пъти. И втори: ако сега на улицата дойде човек с пистолет и ми каже „Брато, имаш два варианта - да си тръгнеш по живо по здраво, или да да правиш секс с тази жена и после да те застрелям.” веднага му казвам „Води ме брато.” Без да се замислям. Ама аз сериозно ти го говоря това.

- Вярвам ти. – Аз излъгах, за да не спирам разказа му.

- Момичето било много над нашия човек както по външен вид, така и финансово, но той не се отказал. Първо почнал със стандартните неща. Давал и огънче, правел нещата така, че уж случайно да я срещне като се е прибирала, за да я изпрати до тях, между другото я питал какво ще прави през уикенда. Както и да е, накрая се е стигнало до там, че я е поканил на среща, и тя приела. И като я питал дали има предпочитания за мястото, тя е споменала името на този ресторант. Чула от приятелка, че било приятно. Нашият човек е на седмото небе. Веднага се обажда се да направи резервация, и познай кой му вдига…

- Кой?

- Аз, кой.

- Да. – Съгласявам се. – Има логика.

- Стандартния разговор: „Имате ли двойна маса за тая и тая дата?” „Разбира се господине, по-усамотено място ли предпочитате.”всичко е точно, докато не почнахме да си говорим в цифри ако ме разбираш. Каза ми, че не може да си позволи да запази маса. Няма пари.

А между другото това момиче, като всички останали хубави жени, си падаше малко кучка. „Devil in disguise”, както се пееше в една пасен. Сега, не ми се спори за това дали всички хубави жени са курви, или не, ама само ше ти кажа, че откакто работя тук не съм виждал момиче с вида на Мис България (тая от 2009та не се брои) да реже лук в кухнята, или да чисти пода. И явно и бащата на нашия човек е бил на моето мнение, шот му e казал. „Сине, ако искаш пари за да си купиш кола, или да уголемиш бизнеса става. Ама няма да ти плащам да черпиш някакви фльорци по заведенията.” Нашия човек беше яко ядосан, ама наккрая каза: „Абе запазвай я тая маса, а пък аз ще видя как ще се оправя с финансите”. Но важното е, че е имал среща.

В този момент си поглеждам часовника, и осъзвам, че момичето от моята среща ме чака вече петнайсет минути, а червеното вино вече засъхва на ризата ми и не знам въобще дали ще успея да го измия. В момента най-логичното нещо е да се върна при нея, но тъй като не зная как да се оправдая, че съм се забавил толкова много без резултат (със сигурност няма да споменавам, че някой е правил секс в тоалетната, за да не го сметне за намек), а и не искам тия петнайсет минути чакане да отидат на вятъра, решавам, че по-добре да постъпя по първоначален план. А има и още едно нещо - искам да разбера какво се случва в историята:

* * *

След като не можел да намери пари по никой друг начин, на нашия човек му останал един вариант – да направи врътка.

- Каква врътка? – Аз питам, докато се опитвам да премахна петното от вино с една наплюнчена салфетка.

- Нали споменах, че при неговите поръчки, всичките кинти отиват за материалите. Е, на предишния ден при него е дошъл човек, който карал хубава кола, и бил накичен със всякакви скъпи неща, и е поръчал на нашия човек да му ушия рокля с ей тия и тия размери, и от най-висококачествената коприна, намираща се на пазара. Коприната се прави от нишки на копринени буби. Докато чакаш бубите да направят достатъчно нишки за една рокля може да ти се оттели вола, и затова коприната е зверски скъпа.

- Наясно съм с това. – Казвам.

- И така. Той ушива желаната рокля, обаче сменя материала – вместо от висококачествената да-си-ебе-майката-колко-добро, я ушива от някаква изкуствена коприна. Фалшива коприна, която е направена специално за да се лъжат с нея капризните клиенти. Това била много добра имитация на коприна, затова той бил сигурен, че поръчителят няма да хване разликата, а и да я хване, той винаги е можел да се оправдае, че е объркал материите.

- Значи всичко е било ОК.

- Не. – Човекът ме срязва. – Не е ОК. За да се види с момиче, човека е трябвало да направи компромис със работата си. А за един мъж, компромисът със работата е компромис със себе си. Ти си малък още за да го схванеш, но това е било същинска трагедия за него. Докато изпращал роклята целият треперел и бил разкъсан на две между желанието си да е винаги прецизен и честен в това което прави, и голямото си сексуално желание, което… което също не е за пренебрегване, така да го кажем. И дори като отивал на срещата, от една страна се е радвал, че най-накрая ще се види с жената, по която си пада, но от друга се е чувствал отвратително.

- Нали каза, че няма да даваш някакви твои си интерпретации?

- Прощавай, няма повече. Така. Той отива на срещата. Чака я половин час, докато се оправи, но за него няма значение, защото е знае, че тя се прави хубава за него. И когато накрая вижда, изведнъж всичките му тревоги изчезват…

- В смисъл?!

- Тя е била облечена в неговата рокля. Роклята от фалшива коприна.

- Хм…

- По късно тя му е разказала, че тази рокля й е подарък от бившия й приятел, и му е говорила много време за това от колко хубав плат е ушита, и колко е скъпа. Нашият човек само се усмихнал и кимнал. И тъй като вече нямало нищо, което да помрачи увереността му, той я свалил на момента… Заведе я в ето тази тоалетна! Там, той ми каза, е правил най-добрия секс в живота си! Аз ги слушах отвън, и мога да ти гарантирам, че през всичките шейсет години от живота ми, такова нещо преди не съм чувал!

- И после?

- Това е било. На следващия ден не и се е обадил, макар, че е знаел, че тя е твърде оборотна за да му се обади сама. Просто желанието му вече се било изпарило. – Той забеляза, че не казвам нищо. - Какво мислиш за историята?

- Мисля, че си си я измислил тая история. – Аз казах и се разсмях силно.

Точно тогава се чу пускане на вода, и след малко от тоалетната излязоха мъж и жена, толкова усмихнати, че дори не се опитаха да излъжат какво са правили, защото знаеха, че никой няма да им повярва. Поне не ние двамата.

* * *

След като те излязоха, аз се обърнах, за да ги последвам.

- Ще влизаш ли, малък? – Човека ми подвикна. - Ти май забрави защо дойде?

- Няма смисъл, това вино вече тотално засъхна. – Аз казах. – Айде ако ти свърши смяната, чувствай се поканен на нашата маса, да те почерпя за хубавата история – поръчах дванайсет годишно „Джони”…

Още от: Александър Катев, истории