Няколко изпаднали бандити планират да направят състояние като извършат огромен обир по време на концерта на Мадона. Но един от тях е голям фен на певицата и се чуди дали да участва, и дали идеята е етична. Публикувано в Лайт

Докато влизаше в щабквартирата, Пешо Якия имаше лошо предчувствие. Всъщност, той имаше лошо предчувствие почти през цялото време, и при това с основание. Той и момчетата бяха в криминалния бизнес от две години, но досега не бяха правили удар, който да не е… хм, пълен провал.

- Радвам се да се срещнем пак. – каза Дони Дивия, самопровъзгласилия се главатар на бандата. –  На 29-ти има концерт на Мадона. Почти цялата полиция ще е там, заедно с 50 хиляди от най-платежоспособните Софиянци, които ще напуснат домовете си за поне четири часа, а аз имам адресите на част от тях. За това време, господа ние ще направим най-голямото претарашване на апартаменти в историята. И всичко това, – Дони Дивия се изсмя, сякаш туко що беше осъзнал величината на плана си. – Всичко това,  защото техните собственици сържат да платят по сто лева, за да гледа как тази бабка облечена в мрежести чорапогащници се кълчи на сцената, за последен път през живота си!

Няколко от членовете на бандата се засмяха.

- Нека не обиждаме Мадона. Аз мисля, че е секси. – Пешо Якия не се сдържа.

Всички вече се заливаха от смях.

- Чухте ли? Чухте ли как са превъртяли хората. – Дони Дивия използва реакцията, за да илюстрова тезата си. Дори нашия Пешо е прихванало! Пешо, харесваш Мадона, така ли?

- Аха.

- Но няма да позволиш на това твое увлечение да попречи на работата ти, нали?

- Не, разбира се. Все пак, се уговорихме, че работата ще е на първо място. – Докато говореше, Пешо неволно бръкна в джоба си, за да опипа билета.

* * *

Откакто обстоятелствата го бяха принудили да стане престъпник, Пешо Якия избягваше да говори за музикалния си вкус с колеги. Но истината беше, че той харесваше Мадона още от края на детството си (всъщност, с изпълнението си на “Like a Virgin” на наградите на MTV през осемдесет и четвърта, тя изигра ключова роля за края на детството му – когато песента почна, той беше все още момче, но когато свърши, беше вече мъж). Мечтаеше да я види наживо. Затова, беше разбираемо, да се издразни на Дони Дивия задето я обиди. Нещо повече -  след като сложи нещата на кантар, Якия прецени, че е изключено да изпусне Мадона само, заради поредния му удар. И мислеше да му го каже в очите:

”Дони,

Мадона е най-голямата поп изпълнителка на всички времена! Всички нейни песни са успешни, и  не мога да кажа същото за твоите удари. Затова си заври посредствения план , който и без това ще се провали, отзад – аз отивам да слушам “Fever”! Освен това, Мадона е по-готина от теб! Премерения еротизъм в песните й, съчетан с провокиращата визия са върха, ясно ли ти е! Колкото за това, че е комерсиална - ако ти имаше шанс да си дадеш гъза за пари, щеше да го направиш преди Мадона да успее да си свали полата. А повярвай ми – тя си сваля полата много бързо!”

„Не, няма да го изпратя - изглеждам твърде жалък.” – Пешо задраска горните редове и деня на удара написа една кратка бележка, че се е разболял. После се запъти към стадиона.

* * *

Концертът на Мадона беше всичко, което Пешо Якия беше очаквал: музиката, танците, визуалните ефекти… Но с всяка следваща песен, Пешо се наслаждаваше на концерта все по-малко - гледаше хората около него и си представяше как те ще се върнат, и ще открият, че апартаментите им са обрани. ”Какъв човек трябва да си, за да използваш нещо толкова хубаво като Мадона, за лична облага.” Той си помисли. „Продуцент? Не, дори продуцентите имат някакъв морал, за разлика от Дони Дивия, и момчетата. И какво правя аз? Забавлявам се! Забавлявам се, и оставям всичко това да се случи.” Към средата Пешо беше взел твърдо решение да ги спре, и да ги накара да върнат всичко, в името на етиката. И щеше да го направи Само да чуе още една песен… И още една.

Когато почна „Don’t cry for me Argentina“, той си спомни времето преди да стане престъпник, а текста  се вливаше в ушите му като шампанско:

“I had to let it happen, I had to change

Couldn’t stay all my life down at heel

Looking out of the window, staying out of the sun”

Пешо Якия се зарече, че след концерта ще отиде да види майка си и баща си, и ще им каже, че съжалява, че нищо не е станало от него.

“So I chose freedom

Running around, trying everything new

But nothing impressed me at all

I never expected it to“

Това го накара да се почувства ужасно зле.”Какво всъщност иска да каже?Няма значение.” Вече мозъкът му беше уморен, настроението - скапано. Краката не го държаха – беше немислимо да се опитва да спира колегите му да осъществят удара. Беше безсилен. Не му оставаше нищо повече освен да се прибере в апартамента му.

Който беше ограбен.

- Дони! – Първата работа на Пешо беше да се обади на момчетата – Ще те пречукам! Къде са нещата ми! Отговори! Веднага!

* * *

Дони също беше в много лошо настроение, и разказа с готовност на Пешо Якия, какво се беше случило:

- Слушай брато, на срещата всички бяхме готови и наточени за сериозна работа. Всичко стана заради Друпи, това тъпо копеле. Дойде с час закъснение, пиян до козирката, и беше загубил списъка с хората, чиито апартаменти ще са празни. Всички супер много му се издразнихме, ама какво да го правим?

Накрая решихме да пийнем по бира и да се разотидем. Ама както се почнахме с бирите, до вечерта вече бяхме супер пияни. От скука и от нямане  какво да правим, решихме все пак да отидем до концерта на Мадона…

- Защо?

- Нямахме точно определен план. Сещаш се -  да видим за какво е целия този шум. Понеже с момчетата нямахме билети се покатерихме на едно дърво. И от там те видяха. На всички ни стана тотално кофти, че си ни преебал, защото наистина се бяхме много наточили и по едно време някой каза. „Ей момчета, вие нали знаете къде живее Якия. Можем да оберем него!” И понеже бяхме супер пияни, нали това им се стори като добра идея. Аз лично не я одобрявах. Така ти взехме някои неща от апартамента, ама ще ти ги върнем…

Пешо Якия трясна слушалката.

„Сега искам само да изслушам „Don’t cry for me Argentina”, и да си легна.“ Якият си каза, но когато отвори уредбата щеше да припадне от яд.

Някой от момчетата му беше взел дисковете.

Още от: Александър Катев, истории, Мадона концерт