Крис запали един дебел джойнт, докато Стършела подреждаше фигурите. Двамата играеха всяка седмица от близо три години и май само на тях не им правеше впечатление, че Стършела винаги печели. Често им викаха „Крис, откажи се най-накрая!” Или „Стършел, не ти ли писна да играеш срещу тоя?” , но те не разсъждаваха така. Топове и пешки се мърдат, по дъската, появяват се и изчезват, и след малко всичко започва пак. Не е нужно да си гросмайстор за да знаеш това. Радостта от победата и тъгата от загубата са краткотрайни. Единствения начин да си щастлив докато играеш, е да обичаш самата игра.

Ето и няколко думи по темата, от лектор на конференцията TED.

Още от: дървена философия, откъсчета