Понеже нямам за кво да пиша, реших данаправя ревю на трима мои любими автори, и на по една книга от всеки от тях. И понеже съм фен на Роланд Барт, ще започна от книгата, и ще стигна до автора:

Харуки Мураками - Хроники на птицата с пружина

Изчезването на котката на главния герой е началото на множество странни събития - повествованието на тази книга следва своя собствена логика, в която лесно се потапяте. Написана в модерния напоследък стил “магически реализъм”, за който е характерно нереални събития са представени сякаш са реални, “Хроники на птицата с пружина” отразява търсенията на един млад мъж в една неприветлива и странна реалност. Символична или реалистична, колекция от басни или огромен епос - ние си преценяваме докато я четем.

За автора

Харуки Мураками не е знаел какво да прави с живота си до към 30 години, когато изведнъж му хрумва, че може да напише книга. Захваща се с това още същия ден, и не престава да се занимава доста време. Той е японец, повлиян много от западната култура, и неговите книги се харчат доста на запад (и у нас). Сюжетите на книгите му доста си приличат, предимно по това, че са неясни и тъмни.

Ярослав Хашек - Грехът на поп Ондржей

Това е сборник с фейлетони и истории, без определен жанр (малко приличат на моите), покриващи широк диапазон от теми - простащината, порното, бюрокрацията, политиката и т.н., които много добре олицетворяват мисълта “Перото е по-остро от всеки нож.”

За автора

Двама от хората, които ме карат да се гордея с произхода ми са чехи - Хашек и Муха. Хашек е автор на Швейк, човек със солидна военна, журналистическа, пиянска и писателска биография, който не спира да ме изненадва съ всеки ред. Няма как да не му се радваш.

Марио Пузо - Умират глупаците

Човек прави огромня печалба на рулетка, и точно когато е на път да я осребри се самоубива. Мистерията около смъртта му му тегне през цялото време над главния герой - писател, който е разкъсан между страстта си към писането, и нуждата от милион други неща, от които се лишава. Включвайки много вмъкнати разказчета, тази книга обхваща вечните теми за изкуството, смъртта и любовта.

За автора

Марио Пузо е от старата школа романисти, при които можеш да се отпуснеш и да слушаш. Човек със собствена житейска философия, който с премерен шок излага възгледите си. При него всяка страница е откровена, без подтест.

Още от: литература, мнение