Два случая ме провокираха да се замисля над този въпрос:

Първия. В рубриката “Библиотека” на Капитал Лайт, в която се публикуват разкази (и в която и аз публикувам) излезе един разказ,  половината от който беше преписана от Stand-up routine на Джордж Карлин. Естествено се ядосах и малко нахраних автора й в коментарите. Впоследствие някой нахрани мен и цялата останала аудитория. Аз нахраних него, и нататък се сещате как ще продължи цялата работа…

Втория: В блога ми бях постнал един цитат, който ми звучеше доста наивно и впоследствие авторът му се е натъкнал на блога ми и се е обидил.

Какво да му отговоря?

Първия вариант естествено е да го нахраня за това, че приема всичко толкова насериозно, да му кажа, че се държи като ущипана девойка и така нататък.

Мога и да започна дебат с него от сорта на “Виж сега, това, което си написал за “Страната ни е вероятно едно от най-опасните места с мирен статут на света.” не е вярно - спроред статистиките  престъпленията в България са по-малко, от повечето останали страни. Той естествено ще ми отговори “Да ама това е защото повечето престъпления в България остават нерегистрирани, тъй като никой не търси полицията…” и това да прерастне в един политически коректен, но малко глуповат в своята същност дебат.

Също и с този разказ, за който ви говорех, се почувствах малко тъпо накрая, защото автора, който го беше изпунтил се оказа на видима възраст 18-19 и явно начинаещ писач. Можех да не го храня, а вместо това да му кажа “Нормално е да преписваш понякога - нали всичко вече е написано и казано, а освен това всички писатели копират в началото на кариерата си преди да си създадат собствен стил. Така че продължавай напред…” Сещате се, глупости от този род.

Има ли смисъл да обиждаш? Има естествено - не можем да толерираме всяка глупост, която е хрумнала на някой, просто ей така, шот сме много добри. Освен това омразата е чувство, което се появява във всеки от нас, (вижте ето тази история) а смисълът на писането е да изразяваме чувствата си. От друга страна е тъпо да се пише негативно, защото не води до нищо градивно, и края може да бъде като в разказа на колегата от “Лайт” (респективно на скеча на Джордж Карлин, нали :)).

Моето решение -  въобще няма да се занимавам да излагам възгледите си директно, и да хабя трафика в интернет казвайки неща, които са ясни на всички. Така сигурно ще е и по интересно на вас читателите.

Поздрави.

Още от: мнение