Две момчета, които нямат какво да правят, затова се заседяват на един ъгъл и оглеждат колите около тях. Едното прави нещо неочаквано, което може да ги вкара в големи проблеми.  (За всички които са били деца в края на 90-те)

Впоследствие от Капитал  Лайт ми го публикуваха, под друго заглавие - илюстрацията е яка.

Борко и Дани, стояха на един ъгъл, в квартала им. Почти съм сигурен, че преди това бяха тръгнали нанякъде, но в един момент или бяха забравили къде, или подозираха че мястото, докоето щяха да стигнат едва ли ще е с нещо по-различно от ъгъла. Те бяха на по седемнайсет години. Борко дъвчеше голямо парче пица, а Дани наблюдаваше колите, и използваше случая, за да обсъди качеството им.
- А пак Мерцедес, S класа. Тия хора само това пазаруват. Толкова по-добри модели за толкова по-малко пари. И въобще, твърде много S класи се навъдиха напоследък, не мислиш ли, Борко?
Борко сви рамене и продължи да нагъва пицата
- Аз ако имам парите ще си взема яка кола, но няма да е S класа. Ще си взема от ония дебелите списания и ще намеря нещо, дето никой друг го няма. – Дани погледна Борко. - Почти никой де. А може и да се помисля и аз за голямата работа, и да си всзема някоя S класа. В края на краищата, това си е добра кола. Е, виж го тоя.
Ниска спортна кола профуча с бясна скорост и спря точно до ъгъла, светофара светна зелено, и отново натисна педала за газта, профучавайки през момчетата.
- Ма всъщност знам ли… – Дани продължи монолога си, към който Борко допринасяше с някое кимване.
* * *
Вече стояха там почти час, но не бяха виждали кола, толкова лъскава и красива, като тази - мисля, че беше Ролс Ройс, или нещо такова. Двете момчета я проследиха с поглед и когато светофара пред тях светна червено се спогледаха. Прозореца беше отворен, тъй че Дани успя да надзърне и интериора й - едно дяволско разхищение от кожа и дърво.
Шофьора спря, и се оказа на не повече от метър от двете момчета, което им даде възможност да го огледат. Той почти не се виждаше от многото аксесоари, върху него, като се започне от тъмните очила, вратовръзката, часовника, хендсфрии слушалката, която беше набутана в ухото му, златната верижка.. Обицата, която присветкваше от лявото му ухо… Дани, който беше облечен само с обикновенна едноцветна тениска, неочаквано се почувства гол.
Шофьорът се огледа внимателно надясно, и после наляво, като погледът му попадна на Дани и Борко. Той се дръпна малко напред, защото момчетата му пречеха да види улицата, и се приготви за потегляне, когато Борко неочаквано се за затича напред, и с един скок се озова право пред него.
Той хвана парчето пица и замери шофьора него.
След секунда цялото му лице беше в кетчуп. Парчето се търкулна, оставяйки червени петна по ризата му, и падна до скоростния лост, докато Борко наблюдаваше всичко това с празен поглед, без да се помръдне от мястото му. Шофьорът замахна за да го удари. Борко се мръдна няколко крачки назад, и отново замръзна на мястото си. Шофьорът свали очилата си, отвори вратата застана пред момчето и седя там няколко секунди. Голям мъж, над два метра висок. Очакваше, че ще побягнат, но те не го направиха, и това го обърка още повече.
- Ела тука, ще ти еба майката! - Той хвана Борко за блузата и стисна юмрука си, мислейки си нещо от сорта на „Така и така вече съм изцапан в червено.”, когато Дани се намеси.
- Не, не му правете нищо!
- Не се обаждай!
- Аз трябва да се грижа за него.
- Защо пък се грижиш за него?
- Ами той е… Той е… Разбирате ли, не е добре с главата, или нещо такова. Схваща малко бавно, в момента е още в четвърти клас. Аз… Аз съжалявам, че направи това, но моля ви влезте в положението му. Той не може да отговаря за собствените си…
- Значи е бавноразвиващ се? Дете идиотче? - Борко кимна леко. – На такива мястото им е в лудницата, ясно ли ти е?
- Да, но…
- А ти защо не го пазиш, като е такъв. Заслужаваш и на теб да ти хвърля един бой. – Шофьора се опита да си го изкара на Дани.
- Не, моля ви. – Дани запелтечи. – Много… много съжалявам. Ще ви платя изпирането.
- Какво ще ми платиш бе? Мислиш, че имам нужда от пари? – В гласа му прозвуча някаква смесица от гняв и безсилие.
- Не господине, аз просто…
- Как се озовах при вас – единият е толкова тъп, че не може да се контолира, а другият седи и го пази!
- Съжалявам. – Дани подхвана.
- Какво съжаляваш? Ако пак се срещна вас, ще ви подредя така, че майките и бащите ви, няма да ви познаят, ясно ли е?
- Разбира се господине…
Шофьорът изпсува и се качи в колата си. Двете момчета се любуваха на красивата й задницата, докато се отдалечаваше.
– Добре си изигра ролята – Борко каза.
- И ти също.
- Пак?
- Добре, - Дани се усмихна. – Ама сега е мой ред.

Още от: 90те, Александър Катев, истории