Има такива книги, за които не можеш да кажеш нищо лошо, ако се страхуваш да не те обвинят в лош вкус.

Аз обаче не се страхувам…

Повечето от класиката ми харесва, но сред шедьоврите има и такива книги, които въобще не знам какво правят там.  Защо, ще разберете от тези блицревюта:

Хемингуей - Старецът и морето - Така и не разбрах каква е идеята на това.

Орхан памук – Бялата крепост - Диалогът липсва, сюжета и персонажите не са нищо особено - нобеловите награди за литература са като оскарите за киното.

Фройд – Психоанализата - Браво на човека – сега остава всички немци да се прегледат, и да ги затворят в лудницата.

Патрик Зюскинд – Парфюмът - Виж предишното.

Едикойси дьо сенд Екзюпери – Малкия принц - Като дете ми се стори недовършена - сега като се замисля, това май е най-доброто и качество.

Луис Карол – Алиса в страната на чудесата - Бих я дал на детето ми, за да го убедя да не взима наркотици. (Иначе е интересна)

Иван Вазов – Под игото - Първият български роман, и толкова - май все още сме под игото на тая книга (въпреки, че според една моя теория, всъщност почти никой не я е чел).

Конрад – Сърце в мрака - Има много силни пасажи - надявам се след десетина години да имам нерви да я довърша.

Илия Троянов - Светът е голям и спасение дебне отвсякъде - Литературният свят е голям, и по-качествени книги дебнат отвсякъде.

Селинджър - Спасителят в ръжта - През цялото време се чудех „Кога най-накрая ще започне действието”.

Още от: литература, мнение