Хитоми Канехара напуска семейството си и училище на 15, за да се отдаде на писане и “Обици и змии” е нейния дебют. Това е почти всичко, което се знае за нея. В интервютата с нея, тя не разкрива почти нищо за миналото си, по същия начин, по който миналото на героите на книгата й остава преднамерено скрито.За Хитоми можем да съдим предимно по мислите на главната героиня на книгата й, Луи:

Луи принадлежи към субкултурата когал, която е японскa интерпретация на модата на Парис Хилтън и Бритни Спиърс, залагаща на перхидрола, секса и безразборното харчене. Тя се запознава с пънкаря Ама, и е впечатлена от езика му, който е срязан на върха, подобно на змийски. Луи решава, че и тя иска да си среже нейния, и така започва връзката между двамата. Той е влюбен в нея, тя - обхваната от твърде голям нихилизъм за да чувства каквото и да е. С развитието на историята, тя започва да се вижда и с един от приятелите на Ама – Шиба Сан, без да се смущава от садистичните му наклонности…

„Обици и змии” е история за тъмната страна на младостта, със всичките сексуални фантазии, насилие, нихилизъм и безнадеждно лутане.

От социална гледна точка (защото според мен успеха на книгата е по-скоро социално явление, отколкото литературно) „Обици и змии” е манифест на днешното поколение, от втората част на осемдесетте години. „Всеки, който е бил млад в днешна Япония, изпитва същата степен на отчаяние като героите ми” казва авторката. И няколкото милиона читатели на книгата й кимат утвърдително, присъединявайки се към този. Протест без кауза. Но за това, по-долу…

От литературна гледна точка, книгата впечатлява със стила си. Болезнена откровеност и простота на изказа, пресъздават много добре възрастта в която човек все още не е възприел, (или „не са му наложени”, ако предпочитате) социалните норми и ограничения на зрелостта. Сюжетът обаче, е оставен на заден план, липсва и развитие на персонажите (никой герой не прави нищо, което да е неочаквано за читателя), а края е предвидим. Малкия обем (120 страници) донякъде компенсира тези минуси, но не може да компенсира липсата на есенция на историята, която започва като манифест, и завършва… ами никак.

Обици и змии всъщност няма начало и край. Тя е просто парче от живота на едно объркано момиче. Едно красиво, по свой начин, но малко зле изрязано парче.